Стъклен дом

9 июл. 2010 г., 22:34

Поэзия » Философская

2.0 (1)

803 0 2

В тази стая има хиляди огледала,
оглеждам се във всяко, но образ не долавям.
Виждам само измамна красота,
а същността се губи...
Оглеждам се, но не намирам.
Търся помощ от непознати,
случайно преминаващи с медузени души,
които ме убиват с мрака на студените си дни.
Минутите се нижат, а въпросите остават.
Красотата ми повяхва в търсене на вътрешния глас,
а сенките издават броя на секундите без страст.
Огледалото не лъже – празнотата ме поглъща ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дъската ми хлопа - Владимир Гюров
Целият свят е театър

Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
Дорога 1985

Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »