Tannya (Таня Михайлова)
13 7
9 июл. 2010 г., 22:34

Стъклен дом 

  Поэзия » Философская
680 0 2

В тази стая има хиляди огледала,
оглеждам се във всяко, но образ не долавям.
Виждам само измамна красота,
а същността се губи...
Оглеждам се, но не намирам.

Търся помощ от непознати,
случайно преминаващи с медузени души,
които ме убиват с мрака на студените си дни.

Минутите се нижат, а въпросите остават.
Красотата ми повяхва в търсене на вътрешния глас,
а сенките издават броя на секундите без страст.

Огледалото не лъже – празнотата ме поглъща
и белези мъртвешки оставя истината в душата.
Истината ми подарява единствено отминали радости,
моменти на позор или отчаяние...
... и моменти на сегашното безславие.

Продиктувана от това,
остротата на думите ми е сразяваща.
Компенсирам празнотата по мой начин...
и литвам с крилете на тъгата.

© Таня Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??