В тази стая има хиляди огледала,
оглеждам се във всяко, но образ не долавям.
Виждам само измамна красота,
а същността се губи...
Оглеждам се, но не намирам.
Търся помощ от непознати,
случайно преминаващи с медузени души,
които ме убиват с мрака на студените си дни.
Минутите се нижат, а въпросите остават.
Красотата ми повяхва в търсене на вътрешния глас,
а сенките издават броя на секундите без страст.
Огледалото не лъже – празнотата ме поглъща ...