Сутрин

Dec 10, 2006, 10:01 PM

Poetry

637 0 4

Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сутрин

Want to read more?

Random works