Сутрин

10 dic 2006, 22:01

Poesía

635 0 4

Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сутрин

Искате да прочетете повече?

Propuestas