10.12.2006 г., 22:01 ч.

Сутрин 

  Поезия
634 0 4
Остатъкът от езеро
в черупката на прозореца ми
се разплиска,
разгневен от внезапното събуждане
на вятъра,
който с трясък разпиля
ледените му цветя и патета
и му връчи капки студ.
Утринта ми се прозя и протегна... -
бяла котка на сатетени чаршафи,
хищно дебнеща за своята закуска -
мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??