Светлостишия

Jan 3, 2014, 10:19 AM

Poetry

650 0 5

По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.
Ще се ширне по небето светло
цветният лазур на този ден.
Зима е, но в стаята е топло,
и спокойно е във мен.
Може би ми някой отдалече прати
пак усмивката добра.
Може би съдбата ми отпрати
надалече моята тъга. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Светлостишия

Want to read more?

Random works