Светлостишия

3 ene 2014, 10:19

Poesía

653 0 5

По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.
Ще се ширне по небето светло
цветният лазур на този ден.
Зима е, но в стаята е топло,
и спокойно е във мен.
Може би ми някой отдалече прати
пак усмивката добра.
Може би съдбата ми отпрати
надалече моята тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светлостишия

Искате да прочетете повече?

Propuestas