Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
3.01.2014 г., 10:19 ч.

Светлостишия 

  Поезия
588 0 5

По асфалта капчици блестят.
Утрото лицето си пак мие
и след малко ще засветят
лъчите, които облачето крие.

Ще се ширне по небето светло
цветният лазур на този ден.
Зима е, но в стаята е топло,
и спокойно е във мен.

Може би ми някой отдалече прати
пак усмивката добра.
Може би съдбата ми отпрати
надалече моята тъга.

И усмихвам се, и сещам,
как мечти по пръстите броя.
Може би съм влюбена или обичам,
и плеяди в светлостишия роя.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??