Съблякох Душата

Feb 11, 2012, 7:56 PM

Poetry » Love

1199 0 10

Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря,
а за Душата...
Душите по-трудно събличаме –
от телата.
В очите ти – езера,
трябва да се погледна...
Срах ме е... Страх какво ще открия –
че съм ти нужна или непотребна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съблякох Душата

Want to read more?

Random works