Съблякох Душата

11 feb 2012, 19:56

Poesía » De amor

1198 0 10

Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря,
а за Душата...
Душите по-трудно събличаме –
от телата.
В очите ти – езера,
трябва да се погледна...
Срах ме е... Страх какво ще открия –
че съм ти нужна или непотребна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съблякох Душата

Искате да прочетете повече?

Propuestas