11 февр. 2012 г., 19:56

Съблякох Душата 

  Поэзия » Любовная
1197 0 10
Всички дрехи съблякох.
Една не остана.
Пред никой не бях се събличала,
нито показвах душевната рана.
Не за тялото си говоря,
а за Душата...
Душите по-трудно събличаме –
от телата.
В очите ти – езера,
трябва да се погледна...
Срах ме е... Страх какво ще открия –
че съм ти нужна или непотребна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Все права защищены

Предложения
: ??:??