Nov 21, 2008, 12:33 PM

Събуждане 

  Poetry » Love
1107 0 15
Светът не се побираше във нея.
Тя беше друга. С устни от сатен.
Насън я чух. Не спираше да пее
и пееше единствено за мен...


В косата и прииждаха вълните
и милваха снагата и, пенливо.
Небето бе притихнало в очите и -
избистрено, безоблачно и живо.


Събудих се. Гласът и си отиде.
Притихна непознатата и песен,
преди да е успяла да ме види,
преди да стопли хладната ми есен.

© Тони All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??