21.11.2008 г., 12:33 ч.

Събуждане 

  Поезия » Любовна
1108 0 15
Светът не се побираше във нея.
Тя беше друга. С устни от сатен.
Насън я чух. Не спираше да пее
и пееше единствено за мен...


В косата и прииждаха вълните
и милваха снагата и, пенливо.
Небето бе притихнало в очите и -
избистрено, безоблачно и живо.


Събудих се. Гласът и си отиде.
Притихна непознатата и песен,
преди да е успяла да ме види,
преди да стопли хладната ми есен.

© Тони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??