21 nov 2008, 12:33

Събуждане 

  Poesía » De amor
1106 0 15
Светът не се побираше във нея.
Тя беше друга. С устни от сатен.
Насън я чух. Не спираше да пее
и пееше единствено за мен...


В косата и прииждаха вълните
и милваха снагата и, пенливо.
Небето бе притихнало в очите и -
избистрено, безоблачно и живо.


Събудих се. Гласът и си отиде.
Притихна непознатата и песен,
преди да е успяла да ме види,
преди да стопли хладната ми есен.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??