Sep 30, 2007, 1:39 PM

Съдба 

  Poetry
1174 0 17
Да бъдеш себе си!

Неoтменимо...

Между небето и земята

да дириш простите неща,

да носиш болката и самотата

между живота и смъртта.

Мехлем за парещата рана -

сълза отронена да уловиш,

но да останеш неразбрана.

Вика в сърцето да стаиш...

И изтерзана да се връщаш,

простила чуждата вина,

към истинската своя същност

и слабостта си на жена...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??