Съдба

Sep 30, 2007, 1:39 PM

Poetry

1198 0 17

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.
Мехлем за парещата рана -
сълза отронена да уловиш,
но да останеш неразбрана.
Вика в сърцето да стаиш...
И изтерзана да се връщаш,
простила чуждата вина, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съдба

Want to read more?

Random works