Съдба

30 sept 2007, 13:39

Poesía

1196 0 17

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.
Мехлем за парещата рана -
сълза отронена да уловиш,
но да останеш неразбрана.
Вика в сърцето да стаиш...
И изтерзана да се връщаш,
простила чуждата вина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas