30 сент. 2007 г., 13:39

Съдба 

  Поэзия
1171 0 17
Да бъдеш себе си!

Неoтменимо...

Между небето и земята

да дириш простите неща,

да носиш болката и самотата

между живота и смъртта.

Мехлем за парещата рана -

сълза отронена да уловиш,

но да останеш неразбрана.

Вика в сърцето да стаиш...

И изтерзана да се връщаш,

простила чуждата вина,

към истинската своя същност

и слабостта си на жена...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??