Oct 13, 2009, 9:10 PM
Съдба
Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!
© Валка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!
-
-
Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много е хубаво!