smile1 (Валка)
448 4639
13 oct 2009, 21:10

Съдба 

  Poesía
450 0 4

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!

 

 

 

 

 

© Валка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Който дължи ключа...
    Много е хубаво!
  • Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
    И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!
  • Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!
Propuestas
: ??:??