smile1 (Валка)
448 4639
13.10.2009 г., 21:10 ч.

Съдба 

  Поезия
448 0 4

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!

 

 

 

 

 

© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Който дължи ключа...
    Много е хубаво!
  • Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
    И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!
  • Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!
Предложения
: ??:??