BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
Apr 29, 2009, 11:08 PM

Съдба, познала себе си 

  Poetry » Phylosophy
500 0 3

По време на нощта, болезнено кафява,

сега, когато нямам време за забрава,

по време на застоя зноен, на отмората,

в стобора сив на пътя, няма я опората.

 

Бетон,

мечта във зноя,

на лятото болезнен епизод!

 

Жетон,

изпълнил своя,

коректен избор при залог!

 

Лавица, прашна със бутилки, матови.

Лъвица пъргава със лапи шантави.

Лъжица не за всяка палава уста.

 

Това е просто живата, прогизнала, познала себе си съдба.

 

© Иван Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??