BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
29 abr 2009, 23:08

Съдба, познала себе си 

  Poesía » Filosófica
499 0 3

По време на нощта, болезнено кафява,

сега, когато нямам време за забрава,

по време на застоя зноен, на отмората,

в стобора сив на пътя, няма я опората.

 

Бетон,

мечта във зноя,

на лятото болезнен епизод!

 

Жетон,

изпълнил своя,

коректен избор при залог!

 

Лавица, прашна със бутилки, матови.

Лъвица пъргава със лапи шантави.

Лъжица не за всяка палава уста.

 

Това е просто живата, прогизнала, познала себе си съдба.

 

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??