Nov 9, 2018, 9:05 PM  

Съдбовното море 

  Poetry » Strict forms
992 1 3
/сонетна броеница/
1.
С очите си докоснах красотата
на не́принадлежащото море.
С душата си почувствах свободата
и малко завист тъжно ме обзе.
Нали животът тръгнал е от него?
Нали сме били само пръст и кал?
Сега се крием зад невръстно его
и за летене все ни пълни жал.
Но за летене нужни са криле!
И участта ни винаги оплаква ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Random works
: ??:??