Съдбовното море

9.11.2018 г., 21:05 ч. 2018-11-10T19:10:32+02:00

Поезия » Строги форми

1003 1 3

/сонетна броеница/
1.
С очите си докоснах красотата
на не́принадлежащото море.
С душата си почувствах свободата
и малко завист тъжно ме обзе.
Нали животът тръгнал е от него?
Нали сме били само пръст и кал?
Сега се крием зад невръстно его
и за летене все ни пълни жал.
Но за летене нужни са криле!
И участта ни винаги оплаква ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдбовното море

Искате да прочетете повече?

Предложения