9 нояб. 2018 г., 21:05  

Съдбовното море 

  Поэзия » Строгие формы
1005 1 3
/сонетна броеница/
1.
С очите си докоснах красотата
на не́принадлежащото море.
С душата си почувствах свободата
и малко завист тъжно ме обзе.
Нали животът тръгнал е от него?
Нали сме били само пръст и кал?
Сега се крием зад невръстно его
и за летене все ни пълни жал.
Но за летене нужни са криле!
И участта ни винаги оплаква ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Предложения
: ??:??