Aug 15, 2005, 10:03 PM

Сълзи на болка и любов 

  Poetry
1159 0 4

Навън тъмница страшна, вали, гърми, трещи. Гледам улицата прашна, там са твоите следи. Сега дъждът ще ги отмие, едничката надежда с тях, че някой ден ще те открия, че заедно ще бъдем пак. А как хубаво ми беше вчера, когато беше ти до мен. Чувствах се една Венера, попаднала във твоя плен. Но днес, уви, е друго. Знам – при нея си сега. Само мъката сега е тука, а аз си те обичам още, все така…

© Бет All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • страхотно,и ти и стихчето
  • Здравейте,радвам се че стихчето ви харесва, значи си е струвало,че онази вечер,почтизаспала станах да си го запиша, защото до сутринта щях да го забравя , но.. наистина е тъжно...
  • И на мен много ми хареса.
  • Наистина е много красиво и поне мен ме докосна истински! Харесва ми- поздрави
Random works
: ??:??