15 авг. 2005 г., 22:03
Сълзи на болка и любов
Навън тъмница страшна,
вали, гърми, трещи.
Гледам улицата прашна,
там са твоите следи.
Сега дъждът ще ги отмие,
едничката надежда с тях,
че някой ден ще те открия,
че заедно ще бъдем пак.
А как хубаво ми беше вчера,
когато беше ти до мен.
Чувствах се една Венера,
попаднала във твоя плен.
Но днес, уви, е друго.
Знам – при нея си сега.
Само мъката сега е тука,
а аз си те обичам още, все така…
|
© Бет Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
страхотно,и ти и стихчето
-
Здравейте,радвам се че стихчето ви харесва, значи си е струвало,че онази вечер,почтизаспала станах да си го запиша, защото до сутринта щях да го забравя
, но.. наистина е тъжно... -
И на мен много ми хареса.
-
Наистина е много красиво и поне мен ме докосна истински! Харесва ми- поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
