Навън тъмница страшна,
вали, гърми, трещи.
Гледам улицата прашна,
там са твоите следи.
Сега дъждът ще ги отмие,
едничката надежда с тях,
че някой ден ще те открия,
че заедно ще бъдем пак.
А как хубаво ми беше вчера,
когато беше ти до мен.
Чувствах се една Венера,
попаднала във твоя плен.
Но днес, уви, е друго.
Знам – при нея си сега.
Само мъката сега е тука,
а аз си те обичам още, все така…
|
© Бет Всички права запазени