Oct 11, 2011, 3:48 PM

Сълзи от небето 

  Poetry » White poetry
498 0 0
Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата,
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия,
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето, когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Random works
: ??:??