Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата,
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия,
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето, когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up