Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата,
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия,
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето, когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка ...