11 окт. 2011 г., 15:48

Сълзи от небето 

  Поэзия » Белые стихи
500 0 0
Неспирно леят се сълзите от небето,
оплакват сякаш нашата съдба,
събрало е с годините небето
човешката несрета и тъга.
Като порой излива се тъгата,
по пътя тя превръща се в чистота,
отмива прах и мръсотия,
затлачили света със сивота.
Зад облак скрило се е слънцето,
изчаква времето, когато
ще блесне чистотата по света,
тогава своята усмивка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »