Съмнения

Jul 25, 2013, 1:25 PM

Poetry » Love

710 0 9

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти,
но в душата ми нежно надничаш,
ти си в мен, разбери,
и до лудост сега те обичам.
Щом съмнение взе
на крилете си моята вярност,
всичко то ни отне,
със безсъния – в мисли коварни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съмнения

Want to read more?

Random works