ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
25.07.2013 г., 13:25 ч.

Съмнения 

  Поезия » Любовна
647 0 9

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.

Не говориш почти,
но в душата ми нежно надничаш,
ти си в мен, разбери,
и до лудост сега те обичам.

Щом съмнение взе
на крилете си моята вярност,
всичко то ни отне,
със безсъния – в мисли коварни.

Ти не вярваш във мен –
и прегръщаш до кръв самотата,
довери ми се днес -
любовта е живот в свободата...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??