Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти,
но в душата ми нежно надничаш,
ти си в мен, разбери,
и до лудост сега те обичам.
Щом съмнение взе
на крилете си моята вярност,
всичко то ни отне,
със безсъния – в мисли коварни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация