ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
25 jul 2013, 13:25

Съмнения 

  Poesía » De amor
648 0 9

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.

Не говориш почти,
но в душата ми нежно надничаш,
ти си в мен, разбери,
и до лудост сега те обичам.

Щом съмнение взе
на крилете си моята вярност,
всичко то ни отне,
със безсъния – в мисли коварни.

Ти не вярваш във мен –
и прегръщаш до кръв самотата,
довери ми се днес -
любовта е живот в свободата...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??