25 jul 2013, 13:25

Съмнения 

  Poesía » De amor
704 0 9
Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти,
но в душата ми нежно надничаш,
ти си в мен, разбери,
и до лудост сега те обичам.
Щом съмнение взе
на крилете си моята вярност,
всичко то ни отне,
със безсъния – в мисли коварни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??