Не оставай само сън мой вечен,

проклет да броди в непрогледна тъмнина

и от изгрева на смърт обречен,

да си отива с първия лъч светлина.

А аз зажадняла да чакам

падането на нощта.

С пламнал поглед всяка вечер да си лягам

и да заспивам, милвана от твоята ръка.

Не оставай само сън мой вечен,

бъди ми и страст, и опора.

Не си отивай като приказка изречен,

за да успея със зората да се преборя.

В тъмнината със тебе ще тръгна

боса - по отровни стрели,

за да мога накрая да те прегърна

под небе от умиращи звезди.

От тях жарава в шепи ще събирам,

ще я превърна в огнени конци,

с които в косата си ще вплитам

вечността на всички твои залези.

А ти притихнал ще ме гледаш,

в очите ти пламък ще гори

и двамата със теб ще разтопиме

всичките замръзнали луни.

По нови пътища ще тръгнем

към безкрайни звездни дълбини...

Не си отивай, сън мой вечен,

сън мой безмилостен и безкрайно далечен,

само за минута още остани.