Не оставай само сън мой вечен,
проклет да броди в непрогледна тъмнина
и от изгрева на смърт обречен,
да си отива с първия лъч светлина.
А аз зажадняла да чакам
падането на нощта.
С пламнал поглед всяка вечер да си лягам
и да заспивам, милвана от твоята ръка.
Не оставай само сън мой вечен,
бъди ми и страст, и опора.
Не си отивай като приказка изречен,
за да успея със зората да се преборя. ...