Jul 28, 2016, 9:11 PM

Сън 

  Poetry
1069 4 3
Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите?
Защо не мога аз да събера кураж,
отново да хвана на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима?
По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-
твойта светлина е тъй необозрима,
и кара ме да чакам до зори. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Стихотворение, породено от един прекрасен сън.

Random works
: ??:??