Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите?
Защо не мога аз да събера кураж,
отново да хвана на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима?
По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-
твойта светлина е тъй необозрима,
и кара ме да чакам до зори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Стихотворение, породено от един прекрасен сън.