Защо ли беше само сън
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
и молеше ме да го облека във слово?
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите?
Защо не мога аз да събера кураж,
отново да хвана на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима?
По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-
твойта светлина е тъй необозрима,
и кара ме да чакам до зори. ...