nikolay.95.nikolov (Николай Николов)
20 15
28 июл. 2016 г., 21:11

Сън 

  Поэзия
923 4 3

Защо ли беше само сън

да усетя чувството отново,

което излязло бе навън,

и молеше ме да го облека във слово?

 

Защо ли ти си толкова красив мираж,

и очите твои блестят като звездите?

Защо не мога аз да събера кураж,

отново да хвана на любовта юздите.

 

Защо ли си мечта неосъществима?

По-силно сякаш и от месечината сияеш ти-

твойта светлина е тъй необозрима,

и кара ме да чакам до зори.

 

Защо ли аз не мога твоята любов да възприема?

Сякаш твоят дух се е вселил във мен-

отново съм изправен пред  дилема,

дали да се оставя в твоя плен.

 

Защо ли си кат синигер ти невинна,

да те хвана мога ли,във свойта длан,

душата ми,без теб ще бъде пак пустинна,

тъгувайки по свой единствен блян.

© Николай Николов Все права защищены

Стихотворение, породено от един прекрасен сън.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??