В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“
На краката нямаше обуща…
На бос крак шеташе навред…
Риза избеляла, кърпена досущ
като елекът, кипрещ се отпред.
Панталоните му стари , веч годин,те не си знаят,
изпотъркани в дувари предпочитат да си траят.
Пийна чаша дядо Киро, даже две, дрямка го налегна … ...