Сън

6.12.2022 г., 14:28 ч.

Поезия

232 0 0

В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“
На краката нямаше обуща…
На бос крак шеташе навред…
Риза избеляла, кърпена досущ
като елекът, кипрещ се отпред.
Панталоните му стари , веч годин,те не си знаят,
изпотъркани в дувари предпочитат да си траят.
Пийна чаша дядо Киро, даже две, дрямка го налегна … ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Вяра

След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
Двайсет грама душа

И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »