Apr 26, 2008, 8:53 AM

Сънища 

  Poetry » Love
477 0 2

Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...

 

За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен.
Спомен кратък - малотрайни дни,
мечти за нови сили и зори...

 

Там аз виждам своя кът!
Не ще да бъда в любовта сама -
за мен, знам, определени има -
две очи черни и красиви ръце,
и те - вплетени в моите коси...

Не, не са просто мечти!

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??