26.04.2008 г., 8:53 ч.

Сънища 

  Поезия » Любовна
485 0 2

Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...

 

За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен.
Спомен кратък - малотрайни дни,
мечти за нови сили и зори...

 

Там аз виждам своя кът!
Не ще да бъда в любовта сама -
за мен, знам, определени има -
две очи черни и красиви ръце,
и те - вплетени в моите коси...

Не, не са просто мечти!

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??