26 апр. 2008 г., 08:53
Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен.
Спомен кратък - малотрайни дни,
мечти за нови сили и зори...
Там аз виждам своя кът!
Не ще да бъда в любовта сама -
за мен, знам, определени има -
две очи черни и красиви ръце,
и те - вплетени в моите коси... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация