Топлината на твоите ръце
във нощите студени ме гали.
Очите ти в спомени разтапят се
и в сънищата губят очертания.
И вятърът ми шепне тихо думите,
които в устните ти се отрониха.
Дали е всичко толкова изкуствено,
ще бъде ли след ден или е спомен?
Въжето в сънищата го съзирам
и чувствам го събудена как дърпа ме.
В кошмари все ръце ме спират,
но него те не могат да разкъсат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up