Топлината на твоите ръце
във нощите студени ме гали.
Очите ти в спомени разтапят се
и в сънищата губят очертания.
И вятърът ми шепне тихо думите,
които в устните ти се отрониха.
Дали е всичко толкова изкуствено,
ще бъде ли след ден или е спомен?
Въжето в сънищата го съзирам
и чувствам го събудена как дърпа ме.
В кошмари все ръце ме спират,
но него те не могат да разкъсат. ...