Топлината на твоите ръце

във нощите студени ме гали.

Очите ти в спомени разтапят се

и в сънищата губят очертания.

И вятърът ми шепне тихо думите,

които в устните ти се отрониха.

Дали е всичко толкова изкуствено,

ще бъде ли след ден или е спомен?

Въжето в сънищата го съзирам

и чувствам го събудена как дърпа ме.

В кошмари все ръце ме спират,

но него те не могат да разкъсат.

От думите безкрайни оглушавам

и сляпа съм от хилядите погледи.

В мечти и спомени... и сънища,

без теб май лесно полудявам!