Сънуване

May 10, 2012, 10:46 AM

Poetry » Phylosophy

426 0 0

СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата.
Край мен пулсира тишина.
И аз, размахвайки крилата,
летя в измислена страна...
Летя с крила или с ракети,
надбягвам звук и светлина.
А до Галактиките непревзети
светът ми цял е в синева...
Щастлив съм, като първо влюбен.
Единствен съм във този Рай.
Аз съм младенецът събуден ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сънуване

Want to read more?

Random works