10 мая 2012 г., 10:46

Сънуване 

  Поэзия » Философская
427 0 0
СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата.
Край мен пулсира тишина.
И аз, размахвайки крилата,
летя в измислена страна...
Летя с крила или с ракети,
надбягвам звук и светлина.
А до Галактиките непревзети
светът ми цял е в синева...
Щастлив съм, като първо влюбен.
Единствен съм във този Рай.
Аз съм младенецът събуден ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??