СЪНУВАНЕ
Нощта напира през стъклата.
Край мен пулсира тишина.
И аз, размахвайки крилата,
летя в измислена страна...
Летя с крила или с ракети,
надбягвам звук и светлина.
А до Галактиките непревзети
светът ми цял е в синева...
Щастлив съм, като първо влюбен.
Единствен съм във този Рай.
Аз съм младенецът събуден
във този фантастичен край.
Не бих желал да се събудя,
да срещна грозния живот
и съня си да прокудя,
да сбъркам правилния код!
© Христо Славов Todos los derechos reservados